Италия беше топла и слънчева. Минах през Триест където останах да преспя няколко дни. Навестих емигрантския лагер в Падричиано, да проверя дали някой познат не е духнал през граница, след което се отправих за Венеция. По пътя взех двама млади-студенти по история, от Англия, които също пътуваха за Венеция на автостоп, да сверят нагледно наученото от учебниците. Оказаха се чудесни екскурзоводи.
По пътя изглежда се бях обезводнил, щото във Венеция поставих собствен рекорд, който още не съм подобрил. В едно кафене, на сянка, изпих 18 малки тумбести бутилки с ледено студена оранжина. Масичките бяха малки и почти не остана място за друго, след като и моите спътници оставиха по няколко.
След Венеция продължих направо за Неапол. Последната снимка от тази галерия е от един ресторант на три или четири нива, построен на стръмен, скалист бряг. От там, през залива на Неапол, се виждаше Везувий от другата страна. На снимката обаче не е излязъл. Помня, че с обяда изпих две бутилки вино, което ми дойде малко много и трябваше да остана там поне още час, наслаждавайки се на хубавото време и гледка. Като се почувствах годен за шофиране, станах и продължих пътя си. Бях тръгнал за Гърция и знаех, че мога да хвана ферибот от Бари. Ако няма ферибот от Бари за тази вечер, оставаше втората опция - да хвана друг, от Бриндизи, който е доста по на юг. Пътят на юг нещо не го бях пресметнал добре, защото пристигнах в Бари късно след обед. Ферибот за същият ден нямаше. Забързах се надолу към Бриндизи. Видях покрай пътя туристическа агенция за фериботни билети и се отбих да проверя дали има смъсъл да бързам. Добре че отбих! Имало ферибот от Бриндизи за Пирея късно тази вечер. Ако си купя билет от агенцията, ще се обадят на ферибота да ме изчака. Предупредиха ме да бързам, щото не разполагам с излишно време. Изчислиха ми, че за три часа бързо каране ще го хвана. Пътят надолу беше магистрала. Настъпих газта и подкарах със 160-180км/ч. Пристигнах с 15 минути закъснение, но ферибота ме чакаше. Беше на края на бетонен кей и ми замахаха с ръце, виждайки че се колебая по пътя към тях. Качих колата по спуснатата рампа, след което я вдигнаха вертикално нагоре и ферибота моментално потегли. Бях си взел първа класа кабина, да съм сигурен че ще мога да се наспя добре. Навън беше топло и влажно. През прозорчето на климатизираната ми кабина видях стотици студенти от различни страни, налягали по палубата, върху спални чували и раници. Взех си освежителен душ и си легнах. Ферибота трябваше да пристигне в Пирея на следващият ден по обед.