Първата спирка на ферибота в Гърция беше в Патра. Моят билет беше до Пирея, но след като трябваше да разтоваря колата си, за да могат други пътници да разтоварят техните, реших и аз да слезна там и да шофирам до Атина. Пътят беше платена магистрала с неограничена скорост. Също както в Италия. Пак потеглих на път. Помня направи ми впечатление колко пустинна изглеждаше Гърция в тази си част. Гола земя, голи скали и тук-таме кипарис.
Профучах през моста над пролива Коринт почти без да се усетя. И без това не можеше да се спира, та нямаше за какво да съжалявам толкова. И ей така, през десетки и десетки километри съвсем голи местности приближих Атина по тъмно. Нямах ангажиран хотел. Бързо намерих. Проблем беше паркирането. От едната страна на улицата беше легално до полунощ. След полунощ, тази страна ставаше нелегална а другата легална. Паркирах легално, но на сутринта номерата на колата ми вече липсваха. Полицията ги беше прибрала. Струваше ми $30 да си ги получа обратно и то чак на другия ден. Смотаняци. Обещах си повече кракът ми да не стъпи в тази държава. Още удържам на думата си и няма изглед да я наруша скоро. Оставих колата на платен паркинг и повече не я изкарах докато не стана време да си вървя. Първо отидох да се кача на хълма, където беше вдигнат Акропола. Блъсканица, неразбория, жега и прах. Нямаше никакъв ред а стотици и хиляди хора се натискаха да си купят билети и да минат през тясната и неудобна врата на оградата, долу в ниското. Където има безредие избягвам да ходя. Вече се бях минал до тук и реших да издържа на тази диващина до край и повече НИКОГА! Гърция, Турция - от един дол дренки. Разгледах Акропола, разгледах Атина и на третият ден реших, че нямам повече време за губене. Тръгнах да търся ферибот за Сирия. Отидох до Пирея. Там ми казаха, че първият ферибот за Сирия тръгва след три дни. Не става! Предложиха ми да ида до Волос. Там щяло да има ферибот на следващият ден сутринта. Тръгнах за Волос. Не беше близо. На половината път между Атина и Солун. Стигнах в късният следобед. Разбрах че шведски ферибот тръгва рано на следващата сутрин за Латакия - Сирия. Препоръчаха ми да съм в офиса в пет сутринта.
Взех си стая под наем, разходих се из града, вечерях и си легнах. На сутринта - митинг пред офиса. Взеха на всички ни документите и до към седем ни ги върнаха. Да бягаме да качваме коли и камиони, че нямало време. Бяхме около десет леки автомобила и ни качиха първи. На дъното на кораба. Вдигнаха рампата по която слезнахме на дъното, докато се изравни с пода. После започнаха да товарят големите камиони. 80 броя! По 40 на етаж. Как ги побраха още се питам. Кабините ни бяха климатизирани, за по четири души. Почти всички бяха шофьори на тирове. Имаше и няколко семейства. Пътуването щеше да трае 48 часа. Храната беше три пъти на ден, на корем. В бара приемаха всички видове валута. В киносалона прожектираха по два филма на ден. Един след обед и един след вечеря. Имаше ред и чистота. Създаваха се запознанства, разказваха се случки и анекдоти, спеше се след обед от нямане какво да се прави. Повечето си носеха книги за четене. 48 часа пълна почивка! Щеше да ни трябва.