В Австрия помня имаше задръстване по пътя и напредвах много бавно. Стигнах Инсбрук. Валеше дъжд. Неприятно. Изнесох се към едно селце наблизо и си наех стая за преспиване. Нямаше кой знае какво да се прави и реших да отида до олимпийското село, където преди години се провеждаха зимните олимпийски игри. Тръгнах по пътя за към селото. Пътят свърши със завой на обратно. От края на пътя, през една хубава, зелена поляна, се виждаше олимпийското село. Пак там, на края на пътя, имаше табели на които пишеше на няколко езика, че минаването зад тези табели по посока на селото, е забранено. Селото е необитаемо, но охранявано. Аз охрана не забелязах, но не направих опит да го приближа. Качих се на колата си и тръгнах на обратно. Спрях до къщата за гости, показана на три от снимките. Влезнах вътре, седнах на маса, нахраних се и си тръгнах. Къщата предлагаше и стаи за нощувка. Взех им адреса, но едва ли бих могъл да го намеря сега, след повече от 27 години.