Отиването ми до Монтреал беше за да се видя с приятели. От тях научих, че са имали зими със два метра снеговалеж, парализиращ града за дни наред. Всичко това е трябвало да се изрине и извози. В непосредствена близост до Монтреал има едно възвишение, жалко подобие на нашата Витоша, до средата на което има път, завършващ с голям паркинг. От там хората поемат пеша до върха, да се насладят на чудесна гледка към града. В центъра на града установих, че под повърхността на улиците и сградите съществува друг град, подземен, със свой живот, магазини, заведения и активност. Особено удобно през летните горещини и зимните студове и дълбоки снеговалежи.
Само няколко години преди това, в Монтреал се беше състояло голямо изложение, за което можех само да чуя откъслечна информация, докато си бях в България. Посетих изложението и направих доста снимки, които сега не мога да открия. Сградите бяха продължили да функционират като продължаващо изложение за съответните страни. Отбихме се до българската палата, да пийнем по една сливова със салата, след което да мезнем с по едни кебапчета прокарвайки ги с българско червено вино.