Тази хижа се обслужваше от две жени - майка и дъщеря. Те живееха в нея. Място за пренощуване на други хора нямаше. Двете жени предлагаха стотина вида чай и няколко вида супа, която приготвяха като разтваряха концентрат в гореща вода. Нямаше друго. Хижата беше достъпна за посещения само шест месеца в годината. Снабдяването през тези шест месеца ставало по много заобиколен път, с керван от няколко коня. През зимните шест месеца няма снабдяване, но затова пък, не трябвало до ходят далеч за дивеч. В отделни случаи, отстрелвали го от прозорците. Така до следващата пролет.