Бежанският лагер в Триест, всъщност беше разположен вън от Триест, в близост до селцето Падричиано, в планината, в бивши казармени помещения. Сградите бяха сравнително нови и приятни за обитаване. След тридневен карантинен период, бяха ни издадени лични карти със снимка и можехме да ходим където си поискаме извън лагера. Дори можехме да предприемем пътувания из Италия без връщане за преспиване, но трябваше да предупредим полицая на портала, за да не ни търсят. Хубави времена бяха.
На снимката съм недалеч от лагера, на място до шосето, разширено за спиране на автомобили за отмора или изглед към Триест, долу в ниското.