На проекта. В дъното, дървената структура с ламаринен покрив, беше мястото където филипинските работници се хранеха. Под покрива - само дълги маси и пейки. Поръчваха си храната още от десет часът по телефона. Донасяха я с малко камионче. Всичко в найлонови пликове, супата включително. Изключително евтино. Супа, готвено, варен ориз и десерт - за по-малко от един долар. Имаше и стол, за постоянно работещите в рафинерията, но беше отворен за всички. Там пък беше два долара. Имаше и първокласен ресторант, за хора смятащи се за първа класа. Там обядът струваше двадесет и пет долара. Аз се хранех в стола за филипинци на постоянна работа. Не само храната беше по-евтина, но беше и по-вкусна.